За доброто по Коледа и за социалната промяна и отговорност говори Рени Трайкова

  • clock 14 декември 20:58
  • 454
България / Общество За доброто по Коледа и за социалната промяна и отговорност говори Рени Трайкова

Благотворителният базар "Цветна България", част от Немския Коледен базар пред Народния театър в София можем да посетим всеки ден от 10 до 22 часа до 21 декември. Един от основните организатори на "Цветна България" е Инициативата за социално израстване (ИСИ), с чийто основател и изпълнителен директор Рени Трайкова говорихме за социалното предприемачество, държавната политика в тази посока и как подобни инициативи могат да подпомогнат за развитието на по-бедните региони в страната.

Къде можем да намерим продукцията на предприемачите извън рамките на базара?

ИСИ работи по изработката на онлайн платформа за разпространяването на продукти с благоворителни и социални каузи, но тя ще бъде готова през следващата година.  До тогава, хората, които искат да подкрепят нашите участници и каузи могат да посетят благотворителната ни алея на Немския Коледен базар пред Народния театър и да установят директен контакт с тях.  Връзката може да се направи и чрез интернет сайта на базара ни на www.colorfulbulgaria.com където има информация за всички участници и възможност за връзка с тях.   

Кои са най-големите ви успехи и резултати от вашата работа като организация до момента?

ИСИ е сравнително нова организация, която стартира активната си дейност в България от началото на миналото лято, когато Евро-комисар Фил Хоган официално откри проекта ни за подпомагане на уязвими общности, предимно жени и подрастващи (хора с увреждания, хора в отдалечени и западнали селски райони, жертви на насилие и трафик, хора от ромски произход, бежанки, и други) чрез социално предприемачество в областта на билко производството. 

Независимо от краткото време и трудната работа особено в крайно маргинализираните общности, можем да отбележим резултати, които изключително ни радват и ни дават надежда за бъдещето на проекта в България.  За този период, с помощта на дизайнери и ментори, обучихме хора от 4 общности да изработват прекрасни билкови арт продукти (билкови свещи и кукли и торбички, които служат като натурални ароматизатори), изградихме билкова сушилня в една от общностите и проведохме обучения по засаждане, култивиране и сушене на билки с помощта на агрономи от Пловдив, установихме партньорства със социално отговорни предприятия, които се включиха в нашата работа като обучители, донори и разпространители на продуктите ни, спечелихме европейски проект, с който от октомври разширяваме дейността си в домове за жени с увреждания в Кюстендил и в Македония, участвахме в няколко международни изложения на жените в бизнеса в Рим и Токио, а и продуктите ни намериха място в една прекрасна билкова ферма в Сицилия.  Радваме се и на ключови партньорства с Българския Червен кръст (БЧК) и Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ). 

Най-важното е, че виждаме как работата ни на терен променя човешки съдби като им дава вяра в собствените им способности за това, че могат да живеят с достойнство извън коварните пипала на бедността, нищетата и безверието.  Като един конкретен пример, още първото лято в една от ромските общности, хората, с които работихме успяха да изплатят целия си заем за първи път в живота си от получените дарения  за билките и продуктите, които им помогнахме да изработят и представихме на над 700 жени от бизнеса на международната WIN конференция в Рим през 2015 година.  Стъпките на този етап са малки и имаме още път да извървим до укрепването на един устойчив модел на развитие, в който общностите ще могат абсолютно самостоятелно да се справят като нашето участие ще бъде само в това да им помагаме за разпространяването на продуктите им.            

Кое е най-голямото предизвикателство и трудост пред хората от провинцията, които искат да се занимават с предприемачество?

Започнахме проекта с много амбициозни цели, но през пилотната фаза осъзнахме, че работата с много от тези общности е изключително трудна и деликатна и изисква много повече усилия, от колкото предполагахме.  Наивно е да се смята, че хора, които са в изключително затруднени житейски ситуации или са преживели дълбоки психологически или физически травми ще могат лесно да се настроят да създадат нещо самостоятелно след няколко наши обучения по предприемачество, дори и да говорим за съвсем базово ниво.  Проблематиката, която трябва да се адресира е изключително всеобхватна и изисква цялостен подход, който да включва партньорства и с други организации и институции, които работят със същите общности, но в своята област и компетенции.  Жертвите на насилие и трафик, например, изискват специалисти, които са обучени и добре познават подходите за реинтеграция на тези силно травматизирани хора в обществото.  Без тях, нашата работа може не само да е обречена на неуспех, но дори да влоши състоянието им.  При ромските общности, изключително необходими партньори са ни организации и институции в сферата на образованието и здравеопазването.  Най-общо казано, от пилотната фаза на проекта ни заключихме, че тази работа не можем да я свършим сами, а имаме нужда от една добре организирана и мотивирана партньорска мрежа, с която да работим в едни и същи общности.  Само с общи усилия ще можем да постигнем желаните от нас резултати.        

Кои са добрите примери и практики от Европа за развитието на социалното предприемачество, за които още не сме готови в България? Какво ни липсва?

Най-важното, с което трябва да започнем е нашата лична нагласа и тази като общество да сме отговорни и съпричастни към социалната промяна и да вярваме, че тя зависи най-вече от всеки от нас, а не е отговорност само на държавата.  Или така, както легендарният Махатма Ганди е казал: “Бъдете промяната, която искате да видите в света.”  От тази личностна промяна и приемането на личностна отговорност ще започне и по-голямата трансформация на нашето общество.  Това, което държавата ни гради като закони трябва да е осъзнато и базирано на ценностна система, в която ние вярваме дълбоко в себе си.  В противен случай, истинската промяна не се случва.  За да постигнем това, трябва да се дава поле на развитие на позитивните примери на хора, които вярват и изграждат тази промяна и трябва да чуваме повече за тях, а не само за негативните примери.  Това целим и с организацията на благотворителния Коледен базар—да се видят повече позитивни примери и да се намали предубедеността към определени групи хора, защото никога не може да се сложат всички хора под един знаменател, само защото представляват един етнос или са избягали от война, или съдбата ги е ощетила физически или интелектуално.  Трябва да наблегнем на позитивното и вярата дори в невъзможното.  Тази е енергията, която тласка напред по-развитите страни в Европа и отвъд океана.  След като я имаме, по-лесно ще изградим и законова рамка, която да не ощетява, а да подкрепя и стимулира социалните предприемачи. 

В момента, например, в нашето законодателство не съществува разлика между социално предприятие и обикновена фирма, а такава необходимост има за да могат повече хора да са стимулирани да са социално отговорни.

Това само ще подпомогне държавата и в никакъв случай няма да я ощети, тъй като всеки един човек, който е излезнал от състояние на бедност допринася за националния бюджет и нужди, а не черпи от него.  Тези механизми съществуват в по-развитите страни.            

Какви действия, инициативи, закони могат да намалят безработицата и бедността у нас?

Това е много обширна тема, но само в контекста на нашата кауза бих казала, че подкрепата на малките и социални предприятия е от ключово значение.  Всеки занаятчия, човек стартирал малък бизнес, или ако щеш хора, които си изработват поминъка от къщи, връщат всичко спечелено отново веднага в обръщение в икономиката, докато по-богатите предприятия могат да решат да спестят тези пари, не задължително да ги реинвестират обратно.  Подкрепата на уязвими групи хора намалява и разходите на държавата, а това съвсем не е без значение за цялата икономика. 

Един човек, излезнал от крайно състояние на бедност е още един данъкоплатец, който пълни хазната на държавата ни.  

 

Как се развива бизнесът с билки в България? Колко от производителите и търговците остават на пазара и колко се отказват?

Далеч съм от претенциите да съм експерт на тази тема.  Ключов е фактът, че България е сред водещите производители на лавандула в света и един от най-големите производители и износители на билки в Европа и света с 421 вида билки в България от всички 605 в Европа.  Точно за това избрахме да правим билкови продукти.  Това е един естествен ресурс, който се намира в особено изобилие дори и в най-бедните региони на България и крие огромен потенциал.  Съчетахме го с един арт елемент, който в много случаи се явява и като арт терапия за таргет групите, с които работим.  Сега добавяме и българската шевица към дизайна на билковите ни изделия, за да имаме един завършен истински български продукт, който може да бъде сувенира на новото време и в който се крие нашата социална кауза.  Той не е просто един продукт, а една история на промяна, израстване и трансформация.  Такива са и продуктите, които подкрепяме на шестте благотворителни къщички на Коледния базар.  Те са символ на точно тази трансформация, за която говоря по-горе и не случайно призива на проекта “Цветна България” е: Коледа е! Подарете доброта!  Подкрепете социалното предприемачество за икономически уязвими общности!       

Как да се справим с лошите условия за образование в по-бедните райони на страната?

Това отново е една огромна тема, за която можем много да говорим, но отново първото, от което имаме нужда е да вземем решение, че това трябва да бъде приоритет номер едно за България.  Не съм сигурна, че управляващите са решени да поставят образованието като приоритет номер едно и това ме натъжава, защото виждам една жажда за това образование в общностите, където работим, но реалността е че те не получават нужното внимание.  Един пример.  В пилотната фаза на проекта ни станах ментор на едно ромско момиче и понякога й помагах с домашните.  На 16 години, тя беше решена да продължи образованието си, но на тази възраст не правеше разлика между буквата ш, т, и щ.  Обясних и разликата и я помолих да ми напише 20 думи с буквата “Щ” като поиска помощ от учител в училище.  Учителят, който беше помолила за помощ й беше отказал и й казал, че това е прекалено трудно за нея.  Но същият този учител я беше пуснал да завърши годината.  Защо?  Направил ли й беше услуга като я включи в статистиката, а не й даде знание? В това е проблемът конкретно сред тези общности, където работим ние.  Трябва да има мотивирани учители.  Харесва ми програмата “Заедно в Час”.  Те променят бъдещето в тази насока и има надежда. 

 

 

Коментари