Петър Манджуков: "Големите социални неравенства в света ще генерират постоянни конфликти"

Бизнесменът Петър Манджуков в интервю на агенция "Фокус"

  • clock 23 април 21:38
  • 837
  • Източник: Фокус- нюз
България / Общество Петър Манджуков: "Големите социални неравенства в света ще генерират постоянни конфликти"

Господин Манджуков, как оценявате от базата на вашия опит случващото се в света днес и най-вече в Сирия?

На мен ми е трудно да си спомня време, в което светът да не е бил разтърсван от големи кризи. Но все пак, чисто циклично, без много ясна периодичност, при струпване на определени обстоятелства, светът се изправя пред възможността за наистина голям, световен конфликт. Въпреки мъдростта и опита, който трябва да сме натрупали от две световни войни и безброй локални конфлити...Мисля,че не всички си даваме сметка, че Сирийския конфликт в момента по мащаб и размери е сравним с Карибската криза, дори - по-скоро със Суецката – когато, както и сега,  на прага потенциален световен конфликт бяха  не само САЩ и Русия, но и Франция, Великобритания и голяма арабска държава, като Египет.  Очевидна Русия и Америка имат нужда да си препотвърдят, че двуполюсния модел на света е по-стабилен... надявам се да е така, но точно на територията на Сирия, манджата стана много по-голяма – защото са забъркани остри интереси на могъщи държави и като Турция, Иран, Израел...На кюрдите, които при население от близо 35милиона души, нямат собствена държава.

Запознат сте добре с не един локален конфликт и граждански войни – Алжир, Ирак и други места... имате ли професионални или лични отношения  с  хора в Сирия в момента?

Да. Животът и преди 10 ноември 1989-а, а особено след това, ме е въртял на много критични точки. Но, позволете да ви поправя, това не е локален конфликт! В никакъв случай. Дори да започна като гражданска война между управляващите и опозицията на Асад, той се превърна в световна локална война – първо със сблъсъците с Ислямска държава, а по-късно – с конфликта между кюрдите и Турция, с локалното премерване на сили между Израел и Иран. Точно тук ми е и надеждата, че все пак световните лидери Путин и Тръмп, няма да изпуснат контрола и фокуса и ще прояват както сдържаност по между си, така и майсторство да сдържат по-малките огнища на напрежение, които се разгоряха...

Лично моя опит със Сирия е много отдавнашен. Бил с там няколко пъти преди  1985-а, когато работех за „Кинтекс“. След това , за жалост не съм стъпвал повече. Казвам за жалост, защото това беше една изключително красива страна, пълна с разнообразни, красив и  интелигентни хора. Доста религиозно толерантна и наследила духа, както на  античното Средиземноморие, така и на великите арабски открития в областта  на астрономията, математиката, медицината, поезията... Истината е, че мечтаех да отида и да заведа съпругата си там, даже планирах нещо подобно, но започнаха конфликтите и стана немислимо за нея. В професионално отношение не съм имал никакви контакти със  Сирия

Преди време  се появи е дно странно журналистическо разследване  за  сръбски картечници „Койот“ доставяни  на една от страните в Сирийския конфликт, където беше замесено и вашето име. Какво точно се случи?

Все още нямам представа каква беше причината да се направи това доста грубо манипулиране на общественото мнение с публикуването на това „разследване“. Поставям го в кавички нарочно ,защото истински разследващи журналисти много лесно биха могли да стигнат до истината за тази сделка... Даже не трябва да търсят. Щом се появи първият материал по темата, лично се срещнах с една от журналистките, разказах и всичко и и предоставих документи. За жалост реакция не последва и сега аз съм принуден да си изчистя името по съдебен път. При това с международно дело...

Историята на кратко е такава: Компания, на която аз съм мажоритарен собственик – БИЕМ, по заявка на местна, подчертавам българска компания, с изпълнителен директор, г-н Пиралков сключва договор за доставка в България! Това е много важно – в България  - на определен брой специални изделия, т.нар. картечници „Койот“. Изпълнителният директор на моята компания – г-н Стефан Пенчев отива в Сърбия и закупува тези изделия от държавното предприятие, което ги произвежда и ги доставя на поръчителя. Тук. В България! Неговият ендюзер – документът, който изяснява крайния получател на изделието  -  е само за България. Той не може да ги достави никъде другаде. Всички тези обстоятелства са изяснени в договор  с номер 3BG-063A-02 от 2 октомври 2014. Страна и получател на тези 200 броя картечници е компанията Армитранс, на г-н Пиралков. До колкото знам, собственик на тази компания е американски гражданин и това е  фирма, известна с големите си търговски  обороти с една от най-големите в света държави. Уважавана и ценена компания. Какво се случва по-нататък с тези изделия, наистина ли са се появили у една от възстанническите групировки в Сирия, както твърди това разследване – аз не мога да знам.  Представете си, купувате кола, продавате я, и след неизвестен период от време и смяна на ред собственици, някой ви търси сметка, че с тази кола е извършено пътно-транспортно произшествие. Съгласете това е смешно. А в моя случай и опасно. Държа да обясня защо. През целия си съзнателен живот съм имал отношения само и единствено с легитимни държавни органи на страните, в които съм търгувал.Само с правителства! Въпреки многото изкушения, които моят бизнес е предлагал, никога не съм си позволявал да доставя оръжие или резервни части на някого, който не представлява официална  власт, която може да гарантира контрола над тези изделия. Това ми разбиране е продиктувано от моя дълбок респект към тази продукция. Аз си давам сметка, че не се занимавам със сладолед, или животоспасяващи изделия. Точно обратното – става дума за технологии, части и машини, предназначени да отнемат живот. Това е огромна отговорност и  аз не мога да си позволя никакъв волунтаризъм по тази тема. И никога не съм го правил!

Този бизнес е доста контролиран?

„Доста” не е думата. Той е свръхконтролиран. Едва ли има по-контролиран. И много чувствителен. Ето защо аз съм принуден категорично да потърся съдебно решение срещу разпространяващите лъжи по моя адрес. Не можете да си представите – дори обикновена банкова сметка да си отворите в чужбина, поради характера на компанията и нейната дейност, започват едни много дълбоки проверки и всеки подобен материал ми нанася реални материални щети, които аз мога много лесно да докажа. Да не говорим за моралните – след като цял живот си градил име на почтен и работещ само по международните правила търговец, подобна публикация е голям проблем. Досега беше мой. Сега ще се превърне в проблем на тези, които го създадоха и разпространиха.  

България се завърна решително на картата на световния бизнес със специална продукция. Какви възможности и рискове крие това?

Това е факт. В последните години на социалистическа България бяхме стигнали нива от около един милиард долара годишно. През последните няколко години се случи да нахвърлим този обем. След един дълъг период на пълен разпад и почти унищожение на националната ни отбранителна промишленост. Не ми се говори за причините за тези 20 години мизерия и разруха, които оставиха хиляди семейства без хляб и перспектива. Те са много болезнени за мен, защото аз съм на първо място иженер, технолог и повече от  половината ми съзнателен живот е минал като производственик, като създател... Търговец станах след 1992-а година.  Това, че отново работят фабриките ни е чудесно. Но много по-важно е друго. Последните 5 години  новите собственици на българската отбранителна промишленост наистина направиха много. Мога да го определя като подвиг дори.  Това са изключителни инвестиции в технология, в хора, огромен труд, време и усилие. Най-важното са не само обемите на работа, а че се разработиха изключително голям брой много интересни, модерни и оригинални български изделия, които са търсени и високо ценени. Т.е. ние се радваме не само на успех в момента, но осигуряваме и едно много добро бъдеще за цялата промишленост. Фирма „Оптикс“, които започнаха от нула, буквално на гола поляна. Уникални разработки в областта на спецзиализираната оптика и електроника. Самото предприятие „Оптикоелектрон“, фирма МАРС армор – изключително високо качество на бронежилетки, търсено навсякъде по света. Даже си позволих за един рожден ден на Царя, да му поръчам там по мярка една жилетка – така като метафора, че трябва да е добре брониран за нещата, които му предстоят. Той си направи снимка с жилетката и я разпрати на всички свои роднини... Отклоних се. Да спомена още „Самел 90“ в Самоков – изключително високотехнологично предприятие!  Особен пример е „Арсенал“, след като семейство Ибушеви станаха основни акционери. Сигурно пропускам предприятия, но усилията  и резултата от труда на тези хора са респектиращи. Те ми дават надежда, че България наистина може да възкръсне и да се завърне отново като водеща индустриална държава. Не само като земеделска и туристическа територия... 

Как оценявате позицията на България в момента по Сирийския конфликт и изобщо поведението на правителството и спрямо Косова, и спрямо кризата с руските дипломати?

Мисля, че имаме щастлива последователност от събития – първо Симеон Втори, а после и правителствата на Борисов. И няма аналог в новата ни история на такова присъствие на България на международната сцена. Това , че по ротационен принцип тряваше да поемем председателството на ЕС точно в такъв кризисен момент не е наша лична заслуга, но мисля че в момента се справяме повече от добре. И авторитетът на държавата България расте с дни и часове.  Мисля,че трябва да си дадем сметка за това, да загърбим политическите и партизански пристрастия и-  който с каквото може - в собствената си област, да се опитва да подкрепя, запазва и развива този авторитет. Защото от успеха на държавата ще спечелим всички. В чисто исторически план, ако усилята на Борисов и ръковдството на ЕС по отношение на Западните Балкани се увенчаят с успех, или дори само сложат началото на траен мирен процес на присъединяване тъм общността, това ще остане в историята на Европа. Няма как – Балканите са традиционното буре с барут на Стария континент! Може да харесваме или да нехаресваме едно или друго българско правителство, но небива да си кривим душата – личната харизма на премиера, опита му от изминалите години в политиката, личните му контакти, наистина правят много в момента. И то е забележимо в европейски и световен план. Ще сме глупаци, ако не поддържаме това и не направим опит да се възползваме от него. Вмезете само пример какви възможности дават едни по-интензивни политически и икономически отношения със Саудитска Арабия. С Египет и Турция. Една по-активна посредничека роля в отношенията ЕС – Русия. Вземете само колко е важно за собтвените ни исторически задачи, Западните балкани да са мирни и проспериращи, за да може да оцелее и се развива Македония...

Накъде върви света, според вас, в един по-общ, философски план?

Предпочитам да гледам оптимистично. От висотата на моите 75 години. Но трябва да си даваме сметка, че голямото социално неравенство в света ще генерира постоянни конфликти. То именно  неизменно поставя демокрацията като форма на управление на изпитание, подклажда съществуването на авторитарни форми на управление и изубхването на локални конфликти. Почти няма война в света, която да не е случила, защото управляващите чрез нея решават вътрешнодържавни напрежения. Това са историческите факти и причините за тях са пред очите на всичи ни: бедността, социалното неравенство, несправедливостта на разпределението. Който не ги вижда, просто не иска да ги види. Но, аз опитмист. Мисля, че светът е по-мъдър днес, отколкото беше вчера. 

Източник: Фокус- нюз
Виктория Груп - Лятна Ваканция 2018
Коментари