На Благовещение златото излиза: Търсят имането на Вълчан войвода и поп Мартин

Към златото винаги има интерес, на човек няма как да не му подскочи сърцето, казва пред FRONT.BG Илия Илиев.

  • clock 25 март 14:30
  • 2440
България / Общество На Благовещение златото излиза: Търсят имането на Вълчан войвода и поп Мартин

Легенда гласи, че в нощите около 25 март златото „играе” и там, където има заровено имане, се появява огнено сияние. Водени от това поверие, от FRONT.BG се свързахме с Илия Илиев, председател на Българска Национална Федерация по Металдетектинг. Ето какво разказа той за народните вярвания, скритите съкровища и... боклуците.

„За да намериш злато, трябва да имаш най-вече късмет. Двете неща вървят ръка за ръка. Дейността на нашата организация е да издирваме матални предмети с детектор. Ако имаме късмет да намерим злато – добре дошло. Не вярвам обаче в поверието. Това са народни поверия и в реалността няма нищо подобно.

Според действащия в момента Закон за културно наследство, нямаме право да издирваме културни ценности, така че никога не тръгваме с тази идея. Всеки си мечтае да открие съкровище, но то е различно за всеки – за един съкровище е тракийски ритон, за друг – значка от Втората световна война. Към златото винаги има интерес, на човек няма как да не му подскочи сърцето. Търсят се много съкровища – като започнем от Вълчан войвода, поп Мартин. Търсят парите и на почти всички хайдути, за които се смята, че са скрили нещо за Освобождението на България, но били убити. Такива истории можете да чуете навсякъде, особено в кръчмата, ако някой е подпийнал. Но ние не търсим информация за имане, разчитаме само на късмет.

В организацията ни членуват 1300 души. Бройката не е впечатляваща, защото според служителите на МВР, които се занимават с опазване на културното наследство, ние сме от сорта на 200-300 хил. души. Това е меко казано лъжа, защото няма такива цифри. Ако бяхме толкова много, щяхме да си направим партия и да си изберем правителство... Служителите си защитават заплатите, затова преувеличават – за да не ги съкращават и да получават пари за нищо. Реалната обща бройка е около 2-3 хил, души, които разполагат с металдетектори. От там нататък в сърцето на всеки един човек е заложено да е търсач и да издирва нещо завещано от дядо му, например.

Повечето случаи са такива – в рода има някой дядо, който имал пари, но е починал преждевременно и никой не знае къде са те. Почти всяко семейство има подобна история и иска да намери имането. Но в нашата държава Законът не защитава интересите ни. В съседните държави, който намери нещо, има условие да го покаже на музея, но му се заплаща за това. Музейните работници черпят информация от него, ако искат дори го купуват, а ако не искат – му го връщат. Но се знае кой го е намерил и къде. А тук в България се получава следното: ако идеш в музея и кажеш, че си намерил нещо с металдетектор, те звънят на полицията. Още по-фрапиращи случаи има, когато те не искат изобщо да го вземат и да го изследват. Казват ти: „Заминавай си, тия неща ги имаме в музея, а ти ни създаваш работа“. И те отпращат, като ти заявяват, че носиш боклуци. И човек си заминава, прибира „боклуците“ вкъщи. Обаче от музея се обаждат на полицията и щом ти направят обиск, намират същите тези неща. Изведнъж боклуците стават изключително ценни...“

Коментари