Дебати за журналистическия рекет до последния ден на годината

  • clock 29 декември 14:07
  • 616
Анализи / У нас Дебати за журналистическия рекет до  последния ден на годината

Според куп показатели 2016-та бележи рекордно ново дъно по отношение свободата и развитието на медиите в България. 113-тото място, което й отрежда традиционното изследване на „Репортери без граница” е само един от показателите. Периодично – най-вече – в социалните мрежи избухват спорове и упреци за характера на медиите. Особено изострени са те около отразяването на събития, като взрива в Хитрино.

В навечерието на Коледа  един пост на поета Недялко Йорданов във Фейсбук отприщи нова вълна от размисли и страсти около характера на съвременната журналистика. Ето какво казва Бургарският бард:

„Скъпи приятели,

От доста време живея с тревогата за моя син Асен Йорданов, собственик на сайта Биволъ.
Може би някои от вас знаят, че това е единственият сайт за разследваща журналистика, с международно признание, публикувал документи за най-опасните скандали в България през последните години.
Мога да цитирам малка част от тях, известни като Яневагейт, Дюнигейт, Банките „гнили ябълки“ , Догансарай, Корал, Моникагейт, Мишо Бирата, Булгартабак, КТБ... 
Само през последния месец излязоха неопровержими материали за истинския собственик на фирмата, причинила експлозията в Хитрино и зависимостта й от ПИБ.
За всичко това Прокуратурата е странно глуха и не е предприела нито едно разследване.
Нещо повече – тя започва разследване на сайта Биволъ.
И то по специална схема, в която е включен ДАНС, медиите на Делян Пеевски и Министерството на вътрешните работи.
Биволъ е представен като враг номер едно на държавата.
Започва се за кой път вече от медиите на Пеевски „Телеграф“, „Монитор“, Блиц и Канал 3. 
Гнусна и напълно скалъпена кампания от абсолютни клевети за подготвяне на общественото мнение и откровени заплахи за арести и затвор.
Ако това се случи днес през 21 век в съвременна България, член на Европейския съюз – АЗ със своето скромно име на писател и общественик, преживял всичките превратности на съдбата от ранно детство до днес, ще застана зад сина си и ще браня дори с цената на живота си неговото право в борбата с мафията.
Преживях покушението над живота му преди няколко години, преживях взривяването на редакцията на малкия ми син Недялко.
Но такава държавна екзекуция от страна на официални органи като ДАНС, Прокуратура и Полиция надминава всякакви граници.
Моля ви, споделете това обръщение, което публикувам тук и ще публикувам в европейската преса.”

Обръщението на Недялко Йорданов има над 5 хиляди споделяния. Но в същото време под него има и доста различни коментари, оценяващи противоречието във факта, че последното, което може да се каже за синовете на Недялко Йорданов е, че са в лоши отношения с Пеевски. Сред над 200 коментара впечатление прави едно писмо на Искрен Радев - обръщение към поета, което цитира  и други мнения.

 „Скъпи Недялко, Уважаеми Поете,

Имаш пълно основание да се тревожиш за своя син, съ-собственика на сайта „Бивол”. Ще ти кажа направо защо. Защото този сайт е образец на медиен рекет. А хора, които се занимават с рекет, все едно какъв, не живеят спокойно и сигурно.  Да, той се представя като смел и разследващ пред публиката. Понякога „Бивол” качва компрометиращи документи, или препечатва любезно предоставени му „истини”. Да, в началото всички му се радвахме, стикахме палци да успее, а някои и помагахме – кога тайно, кога явно.  После... Хайде, аз няма да говоря.

Ще дам думите на хора,  които си разбират от специалностите.

Ето какво пише Димитър Вучев от Блумбърг ТВ: „Бива-бива лична изгода, но някои неща минават границата на благоразумието. Ясни са интересите на зелените и цялата клика около тях и войната с Цеко Минев, на когото работата не е по-малко нечиста. Но да се пробва bank-run с масирано пускане на статии от 2014 г., когато ПИБ беше най-близо до пътя на КТБ, е меко казано безумно. Драги Зелени, ако искате да пратите още една банка в кофата, се пригответе да плащате и сметката. За жалост ще принудите и едни други близо 7 млн. да плащат с вас. Мислете малко, тези глави не са само за броене на делфини.”.

Тук става дума за кампания на „Бивол” – тип черен PR срещу една от най-големите банки в момента. Атаките на Бивол срещу тази банка са непрестанни и често минават границата на благоразумието. Точно цитираните от теб, поете, „неопровержими материали за истинския собственик на фирмата, причинила експлозията в Хитрино и зависимостта й от ПИБ” са ярък пример за това. Начинът, по който „Бивол” свързва една банка с една фирма – имали общо чрез някакъв „номинален собственик” на офшорки в Кипър (?!!!)  - е комичен. При положение, че същият номинален собственик на офшорката вероятно има над 1000 подобни клиенти само от България!

Но ето още едно точно изказване, този път на Владимир  Каролев: „От Биволъ в момента атакуват Иво Прокопиев. Бил жалък, крадец и лъжец, защото Капитал са си позволили да отразят интервю с Петър Андронов - шеф на Асоциация на Банките и директор на СИБАНК. С всичките ми критики към Капитал и Дневник, които съм имал по някои техни публикации, това са най-стойностните медии в областта на икономиката и финансите (заедно със списанията на Форбс България и Мениджър). А не пощенски кутии за пропаганда като гореспоменатия рогат сайт - който плати, веднага получава каквато желае публикация. Дори и да е с фалшифицирани и манипулирани данни (в моя блог още стоят статии, разкриващи лъжите им по безспорен начин с публично-достъпна информация). Българските "медийни" абсурди достигат до нови величини.”

Изобщо не искам да коментирам това, което направи другият ти син с българската журналистика!!!

Общото между ПИК и Бивол е, че те много внимават да не закачат истински силните на деня. Там за истинската мафия, за продажбата на наркотици, за връзките между вишите политици и съдебната система рядко ще прочетеш нещо. Там, практически, много удобно обслужват истински силните на деня. Точно тези, които ти наивно вярваш, че били в дъното на натиска срещу „Бивол”.

А що се отнася до прокуратурата – не си прав. По всички повдигнати и от „Бивол” теми има разследване, но авторите в сайта, или по-скоро – авторите зад сайта – много държат тези разследвания да доказват точно това, което те твърдят.  И да не бъда многословен   - "Бивол" не е най-лошото от българската журналистика днес. В никакъв случай. В голяма степен тя е платена и дори направо компрадорска по отношение на свободното мнение. Но в „Бивол” се занимават основно с рекет на определени стопански лица от години и това също трябва да бъде разследвано, не мислиш ли? Ако са чисти намеренията им, ако „доказателствата”, които любезно предоставят на обществото са истински, тогава нито те, нито ти, поете, имаш основание, да се притесняваш от каквото и да е било. Не е ли така?”

Въпреки далеч по-ниските си разходи, в сравнение с вестниците или другите електронни медии, сайтовете също трудно съществуват от пряка продажба на съдържание.

Нарастването на интернет рекламата изобщо не е адекватното на многобройните, непрестанно появяващи се нови медии в интернет. Твърде често те се използват за „бухалки” на едни, или други необявени „спонсори, а не са редки и случаите, когато собствениците им директно рекетират определени политически или стопански фигури. Говори се, че два от най-популярните информационни сайта практикуват т.нар. такса „незакачане”, която е в размер на 5 000 лв. месечно, неотчитани по никакъв начин. Отделни депутати и политици пък периодично си плащат за интервюта в най-четените интернет-медии, след това си ги качват в профилите, като цитат от публична медиа и допълнително спонсорират разпространението им. Не че има някакъв ефект, освен присмех в мрежата, но е практика.

Полемиката около сайта „Бивол” не е отскоро.

Сайтът отскоро има неприятности и вероятно може да се оплаче от натиск, но в никакъв случай не може да се жалва от липса на интерес на съдебните власти към качваните от него материали. По наша преценка има над 15 следствени дела, възбудени след публикации на „Бивол”. Не по-малко любопитна е войната на „Е-вестник” срещу една друга банка, която отдавна се премести в съда. За сега Е-вестник печели, но колко дълго може да удържи един отделен журналист на постоянни дела, щедро финансирани от банка. Разликата между „Е-вестник” и „Бивол” е значителна.  Сайтът на Иван Бакалов изнесе конкретен казус, с много доказателства, по които банковия надзор подозрително мълчи и които доказателства издържаха в съда. „Биволъ” твърде често скалъпва и нагажда обстоятелства, които да изглеждат подозрително и изобличително, а фиксирането му в определени личности и стопански предприятия оставя усещането за нещо друго, различно от търсене на истината.

Коментари